В съвременното научно и обществено-политическо пространство твор- чеството на Карл Маркс е в пълно забвение. Нещо повече, през целия ХХ век в страните от “запад”, а напоследък и от “изток” над него като над “нечиста сила” тегне политическа и научна анатема. И все пак съдържа ли научното наследство на Маркс актуалност и полезност за съвременните реалности? Публичното поставяне на подобен въпрос днес звучи почти като провокация. Науката обаче си има свои закони, които определят и нейния морал. Тук е направен опит, първо, да се покаже, че въпреки и на пръв поглед парадоксално, теорията на Маркс не само има, но особено в разгръщащите се качествено нови реалности ще придобива все по- голяма актуалност; второ, да се аргументира непреходната значимост на Марксовата методология за по-достоверно идентифициране и адекватно посрещане на глобалните предизвикателства, пред които е изправено цялото човечество.
