Разгледана е двупосочната връзка между икономическото поведение на семейството и процесите на трудовия пазар. Като отправна точка на анализа е възприета постановката, че половото разделение на труда е икономическият фундамент на семейната институция. Проследено е въздействието на тази форма на икономическа организация върху статуса на мъжете и жените на пазара на труда. Изяснен е и начинът, по който някои количествени и структурни промени на този пазар отслабват традиционното разделение на труда между брачните партньори, намаляват икономическата им взаимозависимост и в крайна сметка поставят под въпрос бъдещето на самата семейна институция.

Чрез инструментариума на дескриптивния анализ са анализирани кредитната динамика и факторите на търсене и предлагане на кредити в страните от Централна и Източна Европа, които принадлежат към ЕС, но са извън Еврозоната - България, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Унгария и Чехия, през периода 2008-2012 г. Анализът отчита различията между седемте държави, но като основен фактор за търсенето на кредити, а и за кредитната динамика се очертава икономическата активност. Тя влияе върху банковите баланси чрез динамиката в необслужваните кредити, а оттам въздейства и върху поведението на търговските банки, респ. върху предлагането на кредити.

Показано е какви са валутнокурсовите режими, прилагани от седемте държави с дерогация от Централна и Източна Европа, и има ли връзка използваният от тях режим с макроикономическото им представяне през периода 2003-2012 г. Направен е преглед на прилаганите в тези страни валутнокурсови режими, като са изложени теоретичните възгледи за макроикономическите последици от избора на съответен режим. Представени са резултатите от авторско изследване за инфлацията, икономическия растеж, търговията и външната конкурентоспособност на разглежданите държави.

Целта на разработката е да се конкретизира, приеме или отхвърли априорното допускане за положителна синергия при формиране на клъстери в икономиката, да предложи вариант за количествена оценка на синергията и за описание процеса на взаимодействие между предприятията в клъстер. Във връзка с това са представени аргументи в полза на допускането, че клъстерът може да се разглежда като икономическа система. Систематизирани са проявленията на синергия, описани чрез суперадитивна и субадитивна функция на приходите и разходите. За описание на взаимодействията на предприятията в клъстер е представен термодинамичен подход към анализа на разходите при развитие на икономически системи свъведено условие за получаване на положителна синергия. Като количествена мярка за оценка на ефекта на синергия е използвано понятието „ентропия“. Предложеното експериментално решение демонстрира използването на подхода, възможните аналитични тълкувания и прогностичен потенциал относно вероятността от проявяване на положителна или отрицателна синергия.

Разгледан е модел на промяна в организацията във връзка с приспособителния потенциал на личността в групата и са представени методи и подходи за съчетаване на личностното и груповото поведение. Анализирана е връзката „потенциал цели на промяната – оценка за съответствие", както и възможните й варианти. Направена е характеристика на типовете реакции и поведение, които може да проявява отделната личност при наличие на промяна в организацията. Обособени са отделните етапи на приспособяване на човешкия потенциал.

Разгледан е един „класически” въпрос, свързан с интерпретацията на парите като особен вид стока, „уравновесяваща” и измерваща чрез своята стойност стойностите на всички останали стоки. Анализът следва две основни схематични линии. Първата третира обосновката на съмненията на представителите на австрийската школа за необходимостта от въвеждането на частна пазарна алтернатива на „държавните”, административно наложени” пари. Втората линия - въпросът дали и доколко „демонетизацията” на благородните метали в началото на 70-те години на миналия век като „класически” символ на парите в условията на валутнофинансови кризи, днес достатъчно убедително е заместена от модерното книжно парично обръщение. Приведени са интересните, макар и не безспорни възгледи за реформа на световната валутна, предложени както от водещи банкери – така и от авторитетни учени.

Наскоро излезе от печат книга на доц. д-р А. Миланова и доц. д-р П. Найденова, резултат от плановия им проект в Института за икономически изследвания при БАН, която е посветена на актуален проблем на управлението на човешкия капитал във фирмата. Основен фокус в труда е определянето на динамиката и закономерностите на връзката между социо-антропологичната детерминираност на процеса на управление на човешкия капитал във фирмата и прилаганите мотивационни техники за реализиране на успешна фирмена организация и ефективно фирмено управление. Дискусионността и сложността на тази актуална интердисциплинарна проблематика, с която все още са ангажирани малко автори в България, се възприемат като научно предизвикателство от доц. Миланова и доц. Найденова. Това прави книгата им интересна, четивна и провокативна. Тя не натоварва читателя, а напротив, деликатно го ориентира в проблемите и опциите за тяхното решаване, като същевременно апелира за размисъл и изграждане на собствена позиция.