Статии

• Елена Спасова — Нов български университет

  Едуард Маринов — Нов български университет

  Елена Ангелова — Докторант в катедра „Икономика”, Русенски университет „А. Кънчев”

  ГЛОБАЛНИТЕ СТОЙНОСТНИ ВЕРИГИ И ПРОМЕНЯЩАТА СЕ ПРИРОДА НА МЕЖДУНАРОДНАТА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ

  Резюме ▾ PDF

  Едновременно с динамичните трансформации, свързани с провала на мултилатерализма, с промените в глобалните модели на търсенето, с връщането към протекционизма и интегрирането на развиващите се икономики на глобалните пазари световната търговия преминава през динамични промени, свързани с търсенето на по-голяма икономическа ефективност чрез използването на глобалните стойностни вериги. Тези тенденции оказват въздействие не само върху търговията, но и върху производствената специализация и търсенето на различни видове умения, като по такъв начин дават възможност за извличане на по-големи печалби, но и поставят нови предизвикателства пред търговската политика. Във връзка с това са проследени основните тенденции в търговията и специализацията и развитието на глобалните стойностни вериги. Анализирана е променящата се природана международната специализация и връзката между търговска политика,търговия и специализация. Представена е оценка за бъдещото развитие на глобалната търговия и на глобалните стойностни вериги и са обобщени различни сценарии за търговия и специализация до 2060 г.

• Стоян Танчев — Югозападен университет „Неофит Рилски"

  ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ДЪРЖАВНИ РАЗХОДИ – ДОКАЗАТЕЛСТВА НА ЗАКОНА НА ВАГНЕР В НЯКОИ СТРАНИ ОТ ЕС*

  Резюме ▾ PDF

  Извършена е емпирична оценка на закона на Вагнер за България, Испания,Португалия, Гърция, Унгария, Белгия, Австрия, Германия, Франция, Холан дия, Дания, Люксембург, Финландия, Исландия и Норвегия. Чрез тестване на граници с авторегресионен ARDL метод е моделирана връзката между темповете на нарастване на БВП на човек от населението и държавните разходи за периода от първото тримесечие на 1999 г. до второто тримесечие на 2017 г. Според получените резултати законът на Вагнер се потвърждава за България и Испания, докато за останалите страни не намира подкрепа.Това се доказва допълнително и от приложения тест на Грейнджър за причинно-следствени връзки

• Б. Венкатрая — Институт за развитие на мениджмънт, Мисор-Индия

  ИМА ЛИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ПОДКРЕПЯЩИ ХИПОТЕЗАТА НА ЕКОЛОГИЧНАТА КРИВА НА КУЗНЕЦ ЗА КИТАЙ? ТЕСТВАНЕ НА ГРАНИЦИТЕ С ARDL

  Резюме ▾ PDF

  Направен е опит за емпирично изследване на връзката между замърсяването на околната среда, икономическия растеж и търговската отвореност на Китай. Изследването използва модифицирана екологична крива на Кузнец

  като теоретична рамка и проучва дали Китай показва съпоставими с нея резултати чрез тестване на границите с помощта на авторегресионен модел с разпределителен лаг (ARDL). За да се отчете въздействието на икономическия растеж и международната търговия върху емисиите на въглероден диоксид в Китай, традиционният модел емисии-доходи е оценен с променливи като БВП на човек от населението, БВП на човек от населението на квадрат и търговска отвореност с годишни данни за периода 1971-2014 г. Резултатите показват, че емисиите на CO2 в страната са силно еластични спрямо равнището на доходите, а стимулираният от повишаването на доходите растеж над определено ниво води до по-чиста и по-малко замърсена околна среда. Установява се също, че в дългосрочен план растежът, стимулиран от търговията, причинява повече замърсяване на околната среда. Емпиричните доказателства от изследването потвърждават хипотезата на екологичната крива на Кузнец за Китай в дългосрочен план. Резултатите имат съществено значение за политиката в страната те показват,че трябва да се наблегне на насърчаването на онези политически мерки, които ще позволят намаляване на емисиите, свързани с икономическия растеж, стимулиран от търговията.

  
  

• Николай Величков — Университет за национално и световно стопанство

  Аника Петкова — University of National and World Economy

  Величка Николова — Университет за национално и световно стопанство

  ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА: КРИЗА, ШОКОВЕ, ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ, ПОЛИТИКИ

  Резюме ▾ PDF

  НАУЧЕН ЖИВОТ: ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА: КРИЗА, ШОКОВЕ,  ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ, ПОЛИТИКИ

• Румен Брусарски — Университет за национално и световно стопанство

  100 ГОДИНИ ЛИЧЕН ПОДОХОДЕН ДАНЪК В БЪЛГАРИЯ*

  Резюме ▾ PDF

  През 2020 г. данъкът върху общия доход в България отбеляза своя 100-годишен юбилей. В началото на XX век този данък вече е на мода в много страни от развития свят (Западна Европа, САЩ и др.). Йоханес Попиц (1884-1945 г.), професор по данъчно право и финансов министър на Прусия от 1933 до1944 г., „коронова“ личния подоходен данък като кралица на данъците. Представеното изследване е посветено на генезиса и развитието на данъка върху общия доход в нашата страна (Царство България, Народна република България и Република България).