Статията представя проучване върху качеството на медицинските услуги, което е основен показател за ефективността на здравната система. Традиционната оценка е на базата на достъпността и на ефективността на предоставяните услуги, но съвременните подходи акцентират на реалното въздействие върху здравния статус на пациентите, измервано чрез здравните резултати – клинични (CROMs) и резултати, докладвани от пациентите (PROs). В изследването ни е анализиран именно този преход от процесно ориентирани към резултатно ориентирани модели, който е в основата на концепцията за здравеопазване, базирано на ползите за пациентите. Подходите, ориентирани към здравните резултати, представляват ключов елемент за подобряване на качеството на медицинските услуги. Здравеопазването, основано на ползите за пациентите, променя фокуса от количествени показатели към реалното въздействие върху здравето на пациента, като съчетава клинични резултати и икономическа ефективност. Чрез прилагане на стратегически измервания и стимули за подобряване на резултатите здравните системи могат да осигурят по-добра добавена полза за пациентите и устойчиво развитие в сектора. Във връзка с това изследването ни анализира измеренията на качеството на медицинските услуги и ползите за пациентите. Разгледана е концепцията за здравеопазване, основано на ползите, а също и основните принципи и методи за успешното му въвеждане на базата на примери от глобалната практика. Представени са както клиничните, така и икономическите резултати и ползи за пациентите при подобряване на качеството на предоставяните медицински услуги.

Алберт Хиршман (1915–2012) е известен с интердисциплинарния си подход икономист, чийто принос надхвърля традиционните рамки на икономическата теория и оказва съществено влияние върху останалите обществени науки. През 50-те години на 20 век той формулира теорията за небалансирания растеж, преосмисляйки господстващите възгледи за икономическото развитие. Вместо да залага на едновременно развитие във всички сектори, Хиршман подчертава, че стратегически насочени инвестиции към избрани сектори могат да предизвикат поредица от положителни икономически ефекти и да ускорят растежа. С помощта на друга своя концепция – „изход“ (exit) и „глас“ (voice), той обяснява поведението на индивидите при неудовлетвореност. Тези механизми според Хиршман допринасят за подобряване на качеството на предлаганите частни и обществени блага. Идеите на Хиршман намират широк отзвук и стават основа на плодотворни теоретични подходи в социалните науки.

Nobel Prize laureate in economics Friedrich von Hayek (1899–1992) was interested in the way rules are formed and how they are understood. This approach is referred to as the theory of spontaneous order. It sees the evolution of social rules as the product of numerous interactions, the consequences of which are often unintended. At the same time, it investigates the spontaneous emergence of conventions concerning the ownership and division of valuable resources. Such conventions concern non-legislative rules of conduct, construed as impersonal or anonymous norms that are based on unorganised, informal sanctions. There are contexts in which coordination occurs spontaneously, without the intervention of any legal structure. A degree of assonance can be seen between Hayek’s spontaneous order and the conventional approach.

Въпреки натрупаните доказателства, че националната култура влияе върху финансовите решения на домакинствата в Европейския съюз, количествените изследвания за нейното въздействие върху разпределението на активите между сигурни депозити и по-рискови инвестиции са сравнително ограничени. В представеното изследване е проверена хипотезата дали шестте културни измерения на Хофстеде допринасят за обясняването на това явление, като е анализиран техният ефект върху финансовото поведение на домакинствата в ЕС, измерено чрез дела на вложенията в депозити и инвестиционни фондове. Регресионният анализ валидира статистически постановката, че индивидуализмът е отрицателно свързан с относителния дял на депозитите, докато избягването на несигурността влияе положително върху този дял, което свидетелства за по-силна ориентация към сигурност. Същевременно мотивацията за постижения (мъжественост) и индивидуализмът са положително обвързани с вложенията в инвестиционни фондове, подсказвайки по-висока склонност към поемане на риск в индивидуалистичните и „мъжествени“ култури. Дистанцията на властта, дългосрочната ориентация и снизходителността не проявяват устойчиви ефекти. Получените резултати потвърждават значимостта на културните архетипи като фактори, определящи разпределението на активите на домакинствата, и подчертават необходимостта те да бъдат интегрирани в разработването на политики, основани на поведенческите финанси.

The article presents the results of a study on the relationship between minimum wage increases in  Bulgaria and the dynamics of the so-called "working poor". It is assumed that setting the minimum wage amount as a fixed percentage of the national average wage – and therefore imposing it centrally through administrative channels and with limited participation of social partners – weakens the potential of this policy tool to achieve a sustainable reduction of the in-work poverty rate. Applying a single-factor regression analysis of the association between the ratio of the minimum wage to the average wage in the country (Kaitz index) and the share of working poor, it was found that there is a statistically significant positive association between the two variables. In other words, the higher the Kaitz index, the higher the share of working poor. This finding is important for the debate on the procedure for determining and updating the minimum wage in the country. It also highlights the need for public authorities to make targeted efforts in promoting the development of scientific knowledge on the economic and social effects of the minimum wage in a national context.

The purpose of this paper is to trace the contemporary condition and mutual dependence of e-commerce and courier services, as well as perspectives for their development. Thus, it is necessary to examine the current state of e-commerce and courier companies faced with the challenge of working together to achieve high market shares and satisfy customer requirements, both in terms of products exchanged with sellers and services provided by couriers. Based on research carried out for the 2014–2024 period, we reach the conclusion that the trends for both e-commerce and courier services have been positive, with trade ahead in its development. The main prospects we associate with the future of courier services concern a reduction of human participation in delivery processes under the influence of technological developments in the form of robotics, artificial intelligence, big data and analytics, transport management systems, etc.

Монографията „Гъвкавост на социалната подкрепа в условията на кризи (опит и уроци от периода на COVID-19 пандемията 2020–2022 г.)“ представя резултатите от приключилия през 2025 г. изследователски проект, осъществен в рамките на научноизследователската програма на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките от екип в състав проф. д-р Георги Шопов – ръководител, проф. д-р Петко Салчев и доц. д-р Теодора Пенева. Проблематиката, свързана с анализиране на различни аспекти на социалната защита в научнотеоретичен или в практико-приложен аспект винаги е била във фокуса на разнообразни ракурси на научните изследвания и при формулирането на основните насоки и на конкретни форми и механизми на социалната политика.