Статии

• Даниела Бобева — Институт за икономически изследвания при БАН

  Недялко Несторов — Институт за икономически изследвания при БАН

  Атанас Павлов — Институт за икономически изследвания при БАН

  Симеон Стоилов — Докторант в Института за икономически изследвания към БАН

  EVALUATION OF THE ECONOMIC IMPACT OF A COUNTRY`S ACCESSION TO THE SCHENGEN AREA – THE CASE OF BULGARIA

  Абстракт ▾ PDF

  стр. 139-163

  The Schengen agreement further strengthens the implementation of the principles of free movement of goods, services and persons provided in the EU and beyond. This intergovernmental agreement offers a lot of challenges that need to be examined for building understanding of the complexity of consequences of a large magnitude. The aim of this study is to develop and apply a comprehensive methodology in order to evaluate the economic effects of a country`s accession to the Schengen area. The study explores different types of economic implications, including direct, potential, ecological and fiscal effects. Moreover, the universality of the methodology provides for its comprehensive and wide applicability under different context and scenarios of abolition of border control. The developed methodology has been applied in order to evaluate the economic impact on Bulgaria from the country`s accession to the Schengen area.

• Офелия Кънева — доцент във Варненския свободен университет

  Спартак Керемидчиев — Институт за икономически изследвания при БАН

  СТРАТЕГИЧЕСКИ АЛТЕРНАТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ

  Абстракт ▾ PDF

  стр. 164-194

  Седемнадесет години след присъединяването на България към Европейския съюз е подходящ период, за да се оценят промените, настъпили в гражданския сектор, както и да се изведат актуалните проблеми на развитието му. С това е свързана и целта на изследването ни. Освен аналитичната част са разработени стратегическа рамка и модел за подпомагане на развитието на гражданските организации. Основните изводи от аналитичната част са, че макар и да се отбелязват положителни промени, има изоставане в устойчивостта на третия сектор; териториалното разпределение на гражданските организации е силно неравномерно и липсва държавна политика за взаимодействие със сектора. Изведени са две стратегически алтернативи. Едната е за запазване на съществуващите тенденции и ситуиране в занимания с маловажни, текущи и перспективни проблеми, докато при другата алтернатива мисията на гражданския сектор е не само да подпомага решаването на важни текущи проблеми, но в по-голяма степен да се концентрира върху перспективни обществени проблеми.

• Божидар Иванов — Институт по аграрна икономика

  Храбрин Башев — Институт по аграрна икономика

  СЪЩНОСТ И ОЦЕНКА НА АГРОХРАНИТЕЛНИЯ ГАВЪРНАНС

  Абстракт ▾ PDF

  стр. 195-221

  Целта на изследването е да адаптира методологията на новата институционална икономика и да предложи холистичен подход за адекватно разбиране на агрохранителния гавърнанс и за оценка на неговото качество. Агрохранителният гавърнанс се определя като сложна система с пет основни компонента: (1) аграрни и свързани агенти; (2) средства (правила, форми и механизми), които управляват поведението, дейностите и взаимоотношенията на агентите; (3) процеси и дейности, свързани с вземането на управленски решения; (4) специфичен обществен ред, произтичащ от процеса на гавърнанс; (5) резултати от функционирането на системата по отношение на реализацията на целите за устойчиво развитие. За оценка на качеството на агрохранителния гавърнанс в изследването ни е обоснована многомерна йерархична система от принципи, критерии, показатели и референтни стойности за добър гавърнанс. Първоначалната оценка на качеството на аграрния гавърнанс в България на базата на експертни и статистически данни показва, че то е на средно (европейско) ниво. По отношение на устойчивостта качеството е на добро равнище, докато по отношение на процесите, средствата и реда е на задоволително. Най-силните страни на аграрния гавърнанс са свързани със справедливостта и солидарността и с добре функциониращия публичен сектор, а най-слабите – с участието на заинтересованите страни и с ефективността на частния сектор.

• Алесандро Морсели — University of Rome Sapienza

  PAOLO SYLOS-LABINI’S CONTRIBUTION TO AND AFFINITIES FOR INSTITUTIONAL ECONOMIC THOUGHT

  Абстракт ▾ PDF

  стр. 222-240

  The text proposes a study of Sylos-Labini’s interdisciplinary orientation and how this relates to the institutional approach. Sylos-Labini’s multi-disciplinary approach seems to stand between Old Institutional Economics and New Institutional Economics. He states that an interdisciplinary approach, in which economic theory is juxtaposed with history, sociology, anthropology, and empirical research, is realistic and does not entail any limitation on the production of scientific knowledge. Thus, Sylos-Labini seems to be more interested in the old institutionalist school and sociology than new institutional economics and the theory of firms and contracts. Therefore, this paper investigates whether Sylos-Labini’s multidisciplinary approach to economics can represent a possible bridge between Old Institutional Economics and New Institutional Economics.

• Ани Димитрова — PhD, is Chief Assistant Professor at the Department "Regional and Sector Economics", Economic Research Institute at the Bulgarian Academy of Sciences. ORCID 0000-0002-6989-567X

  Атанас Павлов — Институт за икономически изследвания при БАН

  АNIMAL AND VEGETAL WASTE GENERATED BY EU MEMBER STATES IN THE PERIOD 2016 – 2020

  Абстракт ▾ PDF

  стр. 241-256

  Waste generation poses a significant challenge in today’s world, prompting ongoing efforts to find effective solutions. While different countries have made varying progress in addressing this issue, environmental protection and the enhancement of food product quality remain key drivers. Notably, the agricultural sector enjoys an advantage: a relatively small proportion of its waste is hazardous. In fact, most of the waste generated is both safe and recyclable. Proper management of processing procedures is crucial to unlock its potential for widespread utilization across diverse economic activities and in various forms. This study aims to track the trends and compare agricultural waste generation in Bulgaria with that of the other EU Member States. It spans the years 2016, 2018, and 2020, analysing waste data by type for each year. Using available Eurostat data, the authors have made their own calculations. The findings underscore the importance of addressing waste management promptly, emphasizing the need to limit and minimize waste generation within the European Union during the specified period.