Статии

• Ганчо Ганчев — Югозападен университет "Неофит Рилски"

  Мария Паскалева — Югозападен университет "Неофит Рилски"

  Калина Дурова — Югозападен университет "Неофит Рилски"

  Йорданка Нонева-Златкова — Chief Assistant at the South-West University “Neofit Rilski”, Faculty of Law and History

  SOCIO-ECONOMIC IMPACTS OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE AND DIGITALIZATION IN POST-COVID-19 EUROPE

  Абстракт ▾ PDF

  стр. 139-171

  The present article addresses a problem which is an extremely important, relevant, and under-researched topic. As a whole, Europe lags behind China and other technologically advanced countries in the field of artificial intelligence (AI) and digitalization; Bulgaria is among the worst places in the EU in terms of digitalization of the economy. This research contributes to understanding the social and economic significance of digitization and AI in the EU after COVID-19. The emergence of artificial intelligence in the socio-economic landscape of EU member states, coupled with accelerated digitalization, heralds a new era in their development which is anticipated to enhance productivity, innovation, and efficiency. This article aims to study and analyse the theoretical foundations as well as empirical and legal developments concerning the socio-economic effects of Europe's "digital decade" and the applications of AI in a post-pandemic era. SWOT analysis was conducted to pinpoint the strengths, weaknesses, opportunities, and recommendations associated with the use of AI in EU countries. Conclusions and recommendations are provided for implementing suitable state interventions, transforming the pandemic's challenges into growth through new technologies, and helping to achieve a high standard of living in all EU nations.

• Юлиана Василева — доктор по икономика, доцент в Департамент „Администрация и управление” на Нов български университет

  МЛАДЕЖКОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО: НАГЛАСИ И АКТИВНОСТИ НА СТУДЕНТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

  Абстракт ▾ PDF

  стр. 172-196

  В представеното проучване са разгледани предприемаческите нагласи, намерения и активности сред студентите в България на базата на данни от глобалното емпирично изследване GUESSS 2023. В проучването участват 1742 студенти от 31 университета в България. Анализът е фокусиран върху кариерните предпочитания на младите хора, факторите, влияещи върху тяхната предприемаческа мотивация, и значението на университетската среда. Резултатите показват, че 22% от студентите възнамеряват да започнат собствен бизнес веднага след дипломиране, като този дял нараства до 37% в петгодишна перспектива. Особено внимание е отделено на влиянието на предприемаческото образование, на институционалната подкрепа и на семейната предприемаческа култура. Представен е и сравнителен анализ на България спрямо глобалните и европейските тенденции, както и конкретни препоръки за насърчаване на студентското предприемачество.

• Даниел Петров — Институт по аграрна икономика

  АДАПТАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА В КОНТЕКСТА НА ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА

  Абстракт ▾ PDF

  стр. 197-212

  Представеното изследване анализира икономическата и агроекологичната ефективност на устойчиви земеделски практики в контекста на индустриално зърнопроизводство в България в съответствие с целите на Европейската зелена сделка. Използвайки казусен подход, в рамките на две вегетационни кампании (2022–2024 г.) е оценено въздействието от прилагането на три иновативни практики: (1) стабилизирана урея с уреазни и нитрификационни инхибитори (NBPT и DCD), (2) покривни култури (фий, детелина, репичка) и (3) минимална почвообработка (no-till). Изследването е проведено в реални производствени условия в стопанство със стратегическа културна структура – пшеница, царевица и слънчоглед, прилагани върху 270 ха експериментална площ годишно. Методиката включва икономически (рентабилност, ROI, NR), агрономически (добив, протеин, нишесте, масленост) и екологични показатели (органично вещество, микробиална активност, NUE), като са използвани количествен анализ, статистическа обработка и триангулация на данни. Резултатите показват, че прилагането на инхибирана урея води до най-висока ефективност на азотното торене (до 64,4 кг/кг N) и рентабилност (до 217,1%), докато покривните култури и no-till подобряват почвеното плодородие и намаляват разходите. Изследваните практики демонстрират висока степен на адаптивност и икономическа приложимост в българските условия, с потенциал за трансформация на земеделските системи към устойчив модел с намалени емисии, оптимизирано използване на ресурси и подобрена почвена функция.

• Гергана И. Колева — доктор по икономика, асистент в Университета за национално и световно стопанство

  Матилда Александрова — доктор по икономика, професор в Университета за национално и световно стопанство

  МОДЕЛ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ДИЗАЙН МИСЛЕНЕТО ВЪРХУ СТОПАНСКИТЕ РЕЗУЛТАТИ В БЪЛГАРСКИ СТОПАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

  Абстракт ▾ PDF

  стр. 213-232

  Необходимостта от обновяване на процесите на работа в съвременните български стопански организации нараства с всеки изминал ден и се превръща в жизненоважно условие за тяхната устойчивост и просперитет. Интегрирането на нови подходи и методи за управление като „дизайн мисленето“, съобразени с потребностите на съвременния човешки фактор в България (млади служители, нови потребители и партньори) провокира настоящото изследване и създаването на модел на въздействието на дизайн мисленето върху стопанските резултати, в който ангажираността на посочените заинтересовани страни и мениджърите се оказва решаващ фактор, влияещ върху степента на интегриране на бизнес дизайн иновации в компаниите като цяло. На базата на детайлизиран преглед на литературата по темата са систематизирани дефиниции на понятието „дизайн мислене“ от гледна точка на практическото му приложение във фирменото управление. Проучени са успешни практики на използването на метода, като на тяхна основа са изведени шест подходящи инструмента за решаване на различни бизнес ситуации и подпомагане на дейността на мениджърите. Разработеният модел е апробиран, направена е проверка на формулираните хипотези чрез корелационен анализ. Обобщени са изводи от апробацията на модела, полезни за стопанската практика.

• Владимир Белкин — Institute of Economics, Ural Branch, Russian Academy of Sciences, Russia

  FEDERAL FUND RATE AND GEOMAGNETIC INDEX Ap CYCLES (1955–2024)

  Абстракт ▾ PDF

  стр. 233-241

   The paper uses a methodological approach based on W. S. Jevons and A. L. Chizhevsky. The years of solar cycles were numbered according to the order established in solar astrophysics, grouped and compared with the arithmetic mean values of the effective US federal funds rates and the geomagnetic index Ap. The Fed rate is minimal either in the year of the geomagnetic index Ap extremum (this is the first year of the solar cycle) or in the year following it (these are the seventh and twelfth years of the solar cycle) as a reaction to the Ap index extremum. The forecast value of the effective federal funds rate for 2025 is 3.92%, and for 2026 it is 2.81%.

• Мехти Меликов — Университет за национално и световно стопанство; директор на дирекция „Авторско право и сродните му права“, Министерство на културата на Република България

  СПРАВЕДЛИВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА АРТИСТИТЕ-ИЗПЪЛНИТЕЛИ –ТЕОРЕТИЧНА ОСНОВА И АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ

  Абстракт ▾ PDF

  стр. 242-266

  Понятието „справедливо възнаграждение“ за артистите-изпълнители при използването на звукозаписи, съдържащи техни произведения, е залегнало още в Римската конвенция от 1961 г. за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации. С него се въвежда т.нар. право на възнаграждение вместо изключително право на изпълнителя да разрешава използването на неговото изпълнение в случаите на т.нар. последващо (вторично) използване на звукозаписа.

  В представеното изследване преходът от „изключително право“ към „право на възнаграждение“ е разгледан в контекста на културното производство. Предложена е авторова категоризация на фазите в създаването и реализирането на творческите продукти, като е проследено мястото на правата на артистите-изпълнители в отделните етапи на този процес. В практиката постигането на справедливо възнаграждение е поставено на изпитание заради възможността то да се договори под формата на еднократно плащане. Във връзка с твърдението за по-слаба позиция на изпълнителите спрямо продуцентите в изследването е направен критичен анализ на обхвата на имуществените правомощия на артистите-изпълнители в българския Закон за авторското право и сродните му права. Заключението е, че Законът на практика осуетява ефективното събиране и разпределяне на справедливо възнаграждение за изпълнителите при публично изпълнение на звукозаписите и при използването им в програмите на радио- и телевизионните организации.