Статии

• Иван Ангелов — Институт за икономически изследвания при БАН

  ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ ЕФЕКТИ ОТ ИНТЕГРАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

  Резюме ▾ PDF

  Анализирани са трите най-важни интеграционни потока - стоков, капиталов и трудов, за изминалите 10 години и перспективите за следващите десетина години. Първите два са либерализирани, а третият е и се очертава да остане блокиран. Това е изгодно за страните от ЕС, но е неизгодно за кандидатките от ЦИЕ. Установена е поредица от асиметрии в България, които важат и за другите СЦИЕ, между: либерализацията на различни интеграционни потоци (в полза на ЕС); положителните (за ЕС) и отрицателните (за СЦИЕ) нетни ефекти; разположението на ефектите във времето (в полза на ЕС); ускорената либерализация на интеграционните потоци и забавения достъп на СЦИЕ до фондовете на ЕС; третирането на страните-кандидатки при южното и при източното разширение и т.н. Доказано е, че страните от ЕС първо получават положителните ефекти и едва след това правят разходи. При СЦИЕ е обратното. Едно от най-важните заключения на анализа е, че сумарните нетни краткосрочни и средносрочни ефекти от интеграцията са отрицателни за България и другите СЦИЕ. Положителни ефекти за България се очакват едва след 12-14 години. Сумарните нетни ефекти за страните от ЕС са положителни през цялото време. Важно заключение на анализа е, че през близките 5-10 години СЦИЕ- кандидатки няма да бъдат готови да прилагат законодателството и стандартите на ЕС. Разходите по подготовката са непоносими за България и другите СЦИЕ, ако трябва да постигнат стандартите на ЕС до десетина години. Направени са важни препоръки по стратегията и политиката на източното разширение към правителствата на България и другите СЦИЕ, към Европейската комисия и правителствата на страните-членки на ЕС.

• Владимир Г. Станков — Тракийски университет - Стара Загора

  ДВЕ ЕНЕРГИИ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО И РОЛЯТА НА ИНСТИТУЦИИТЕ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО ИМ

  Резюме ▾ PDF

  Печалбата като мотивация на предприемачеството се постига на основата на градивна енергия, насочена към производство на социално ценни продукти; на основата на егоистична енергия в две форми – екстремални, откровено антиобществени и неекстремални, тихи, субклинични. Изследвани са техните прояви в страната, най-масовите им форми, особената опасност, която представляват при традиционната икономика, мястото им в “стратегическата несигурност” на предприятията. Изходът е в активизиране на институциите и установяване на по-активен контрол върху тях в борбата с негативната предприемаческа енергия; активизиране на определени форми на държавна политика за подпомагане предприемачеството със социална насоченост.

• Норберт Том — Университет в Берн

  ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА ДИФЕРЕНЦИРАНО И ИНТЕГРИРАНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОМЯНАТА

  Резюме ▾ PDF

  През последните десетилетия от различните елементи на обкръжаващата среда върху предприятията беше оказан отчасти голям натиск за промяна. Значими промени в икономическата, правно-политическата, технологичната, социално-културната и екологичната обкръжаваща среда изискват от предприятията значителна способност за приспособяване, за да могат да оцелеят и да реализират успех. За стартирането на вътрешнофирмена промяна често е необходимо наличието на криза. В зависимост от формата на кризата съществува възможност за избор на различни форми на промяна. Докато при наличието на криза на ликвидността само твърдата революционна намеса на висшите ръководни органи може да осигури съществуването на предприятието, то при една стратегическа криза е напълно възможно да се подходи еволюционно и широки кръгове от персонала да бъдат включени в многогодишния процес на промяна. В зависимост от размера на кризата в общия успех на предприятието (например отрицателно отклонение от планираната печалба) е целесъобразно прилагането или на радикален, или на предпазлив подход на управление на промяната. Изборът на конкретния подход се повлиява от съществуващите отношения на власт и от доминиращата представа за образа на фактора човек. В статията е отделено внимание на два екстремни варианта за управлението на промяната – от една страна, на революционната реорганизация на предприятието и от друга, на еволюционната концепция за развитие на организацията. Всеки вариант изисква наличието на властови промoтoр, промотор на процеса и промотор- специалист, за да бъде реализирана промяната. Промените в стратегиите, структурите/процесите и културата на предприятията трябва да бъдат подпомагани чрез активно управление на персонала. Посочват се някои опорни точки (развитие на персонала, системи от стимули, намаляване на персонала) за реализирането на подкрепящо процеса на промяна управление на персонала.

• Салем Абдулла

  ФИНАНСОВИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ДЪРЖАВАТА И СВОБОДНОТО ПАЗАРНО СТОПАНСТВО

  Резюме ▾ PDF

  Обект на изследване са финансовите отношения между държавата и фирмите по повод определянето на данъчните плащания. Анализирани са възможностите за подобряване на системата за определяне на реалните задължения. Като се използва опитът на известни транснационални фирми и практиката на икономически развити страни, се показват възможностите за усъвършенстване на данъчната система.

• Росица Рангелова — Институт за икономически изследвания при БАН

  СТОПАНСКИЯТ ХХ ВЕК НА БЪЛГАРИЯ

  Резюме ▾ PDF

  С преминаването от един век към друг естествена е нагласата да се прави ретроспекция на изминатия път и да се очертават възможните перспективи за в бъдеще. Тази тематика е предмет на изследвания през последните няколко години на Румен Аврамов, представени в книга, състояща се от две студии - "Стопанският ХХ век на България" и "Държавата и банковата система в България". В книгата е направен анализ на икономическия живот, народопсихологичните и институционалните традиции в България през изминалия век. Тя представлява оригинално междудисциплинарно изследване, което несъмнено ще предизвика интерес и отзвук не само сред икономистите, но и сред представителите на други хуманитарни и социални науки - историци, социолози, философи, психолози.