Статии

• Камен Миркович — Университет за национално и световно стопанство

  СТОПАНСТВО ИЛИ ИКОНОМИКА

  Резюме ▾ PDF

  Въз основа на теорията на възпроизводството и теорията на множествата е обосновано схващането, че в историческото развитие на човечеството се открояват пет последователно възникващи основни обществени форми (които авторът нарича форми на поддържащата сфера): консума- торство, стопанство, икономика, пазарна икономика и финансова пазарна икономика. Те са обхванати една в друга така, че всяка следваща историческа форма създава и добавя нова фаза на възпроизводството, като включва всички останали, възникнали преди нея. По такъв начин историческото развитие се е отразило в снет вид в логиката на всяка текуща обществена форма. Това дава основание да се предложи нова периодизация на материалния живот в човешкото развитие, което включ- ва пет етапа: нестопанско консуматорство, неикономическо стопанство, непазарна икономика, нефинансова пазарна икономика и финансова пазарна икономика. Стопанството и икономиката не са идентични поня- тия, тъй като първото е по-широко понятие от икономиката, която е само негов частен случай.

• Алла Кирова — Институт за икономически изследвания при БАН

  ОЦЕНКА НА СПЕЦИФИЧНИТЕ ЧЕРТИ НА НОВОТО КЕЙНСИАНСТВО СПРЯМО ДРУГИ НАПРАВЛЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ МАКРОИКОНОМИКС

  Резюме ▾ PDF

  Въз основа на анализ на критичната литература и трудовете на новите кейнсианци се определят принципните различия между възгледите им в областта на макроикономическата теория с тези на “старите” кейнсианци, на нео- и главно на новите класици, чиято концепция заедно с тази на новите кейнсианци представлява неразделна част от съвременния мейнстрийм икономикс. Анализираните различия се групират в три основни насоки – методологична, концептуална и практическа. Обобщени и оценени са кри- тичните бележки на представителите на новото кейнсианство по отношение на основополагащите за новокласическата доктрина теории за рационалните очаквания и за реалния икономически цикъл. Вследствие на осъществения сравнителен анализ са предложени общи заключения и оценки за приноса на новото кейнсианство за развитието на макроикономиката.

• Кристиян Хаджиев — Нов български университет

  СУРЕ-КОНЦЕПЦИЯТА В НОВАТА УПРАВЛЕНСКА ПАРАДИГМА

  Резюме ▾ PDF

  Изследвани са основните теоретични модели, като са идентифицирани ключовите предпоставки, закономерности и процеси, свързани с проек- тирането и функционирането на високоефективни самоуправляващи се работни екипи (Self-managed work teams) - СУРЕ. На тази база е разработен нов интегративен модел за съвършенство на СУРЕ. 1 Преци- зирани са индикаторите за екипна ефективност и са анализирани фак- торите, които влияят върху непосредствените резултати. Детайлно са изследвани многостранните връзки в модела не само на входа, но и в процеса на взаимодействие, както и начините за постигане на баланс и сработване на членовете на екипа. Целта е да се намери обща теоре- тична и методологична основа, която да обединява фундаменталните СУРЕ-модели. Представените специфични теории и модели за изпълне- нието на СУРЕ са с доказана ефективност в социалната практика.

• Георги Мишев — Университет за национално и световно стопанство

  СТАТИСТИЧЕСКА ОЦЕНКА ЗА ЕДНОМЕРНИ И МНОГОМЕРНИ ПРИЗНАЦИ НА ОСНОВАТА НА ДАННИ ОТ АНКЕТНИ ПРОУЧВАНИЯ

  Резюме ▾ PDF

  Предложен е подход за изчисляване на нормирана бална оценка за едномерни и многомерни признаци на основата на данни от анкетни проучвания, които изразяват разпределението на относителните дялове на анкетираните при отговорите на отделните въпроси. Количествената оценка е ненаименована величина. Ограничения за използването на нормираната бална оценка няма. Тя е приложима независимо от при- родата на изследваното явление. Подходът се основава на разработена от автора методология за количествено измерване на многомерни признаци на базата на значенията на едномерни признаци при отделните единица на дадена изучавана статистическа съвкупност. Едномерните признаци, които се отнасят до същностните страни на многомерните признаци, се разглеждат в своето единство и като система характери- зират изследвания многомерен признак.

• Албена Вуцова — СУ „Св. Кл. Охридски“

  НАЦИОНАЛНАТА НАУЧНА ПОЛИТИКА ПРЕД НОВИ ЗАДАЧИ

  Резюме ▾ PDF

  Съвременната научно-иновационна политика би трябвало да отчита все по- широк комплекс от фактори, произтичащи от бързото развитие на световната икономика и от нарастващите критерии на висококонкурентната европейска и световна пазарна среда. За да се впише адекватно в такава среда, тази политика би трябвало да е насочена към органична интеграция между научни и технологични постижения, благоприятна бизнес-среда, чрез прилагане на комплекс от ефективни взаимно синхронизирани лостове – подходящи държавни финансови механизми и инструменти; организационна среда, адекватна нормативна рамка; съответен пакет от стимули за бизнеса. Реализирането на научно-иновационната политика е своебразно предизви- кателство, защото е повлияна, от една страна, от специфичната иконо- мическа среда, резултат от нетрадиционния и доста продължителен преход, намерил отражение в несъвсем успешно преструктуриране на икономиката у нас, и от друга, от основните европейски тенденции, дефинирани в поредица документи - Лисабонската стратегия, целите от Барселона за повече инвестиции в науката, концепцията за европейското изследователско про- странства с прилежащите му инструменти. Във връзка с това са необходими целенасочени мерки за осъществяването на политика, която може да гарантира устойчив икономически растеж.

• Михал Стоянов — Икономически университет - Варна

  СЪВРЕМЕННОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ ИЗБОР КАТО РАЦИОНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ, СТИМУЛИРАНО ЧРЕЗ ТЪРГОВСКИ ТЕХНИКИ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПРОДАЖБИТЕ

  Резюме ▾ PDF

  Направен е кратък теоретичен преглед на съществуващите техники за стимулиране на продажбите и тяхното приложение в съвременния тър- говски бизнес. Използването на подобни инструменти е приоритет в бизнеса на фирмите и има увеличаваща се значимост при постоянно нарастващия брой на търговските формати и обекти. Преобладаващо търговските техники се употребяват като дискриминиращ фактор за отделни търговски марки и продукти при незначителни ценови различия.