Направен е кратък ситуационен анализ на здравето на нацията и здравната система в периода на реформа, както и на факторите, влияещи върху тях и върху пазара на здравните услуги – демографски, здравни и социалноикономически. Представен е кратък вариант на теоретичния модел DEA анализ, на базата на който са дадени основните резултати от прилагането му, както и решения на оптимизационни задачи относно влиянието на инвестициите върху пазара на здравните услуги. Анализирано е влиянието на здравните технологии върху този пазар, като е измерено доколко ефективни са свързаните с въвеждането на новите технологии инвестиции в здравната система. При оценката на това влияние са взети предвид реално инвестираните средства за иновации, свързани с въвеждането на нови знания и умения в областта на медицината. Изследването е концентрирано върху техническата ефективност, чрез чиято оценка би могло да се извърши оптимално разпределение на инвестициите в пазара на здравни услуги.

Значението на изследваната проблематика определя авторовия интерес към разглеждането на някои конкретни въпроси. Очертана е необходимостта и ползите от застрахователната защита при компенсиране на последиците от проявлението на екологични рискове. Представени са целта и задачите на екологичното застраховане и са изведени функциите и ролята на категорията „екологично застраховане” от гледна точка на застрахователната теория. Очертано е мястото на застраховка „Отговорност“ срещу замърсяване на околната среда сред застрахователните видове, като са анализирани състоянието и перспективите за нейното развитие на националния застрахователен пазар. Обосновано е значението на такъв вид застраховане в икономиката на България.

Изследвани са зависимостите между привличането на преки чуждестранни инвестиции и динамиката на износа, от една страна, и икономическия растеж, от друга. Панелните иконометрични оценки потвърждават хипотезите за експортноориентирания и/или базирания на (вътрешни и чуждестранни) инвестиции икономически растеж при новите страни-членки на ЕС през последните петнадесет години. Анализ на факторните приноси показва водещата роля на износа, както и сходните положителни приноси на вътрешните и на преките чуждестранни инвестиции за динамиката на икономическата активност. На базата на тези емпирични резултати може да се препоръча провеждане на икономически политики от новите страни-членки на ЕС, насочени към насърчаване на експортната ориентация на местното производство и към поддържане на атрактивна бизнес-среда за преки чуждестранни инвеститори.

Разгледани са основните хипотези за формиране на инфлационните очаквания на икономическите агенти и ключови резултати от тяхното изследване. Използвани са анкетни данни за инфлационните очаквания на гражданите на страните-членки от ЕС-27 за периода 01.1998-05.2013 г., с които се тества доколко тези теоретични хипотези отговарят на реално наблюдаваната динамика. Иконометрично е обоснована тезата, че подходите на адаптивните и рационалните очаквания представят непълна картина на процеса, докато подходът на динамичните хетерогенни очаквания описва в по-пълна степен наблюдаемите емпирични тенденции.

Международната търговия на африканските регионални общности от дълго време е обект на многостранни политически дебати, но все още не e задълбочено анализирана от изследователите. Съществуват множество изследвания, посветени на регионална интеграция в различни части на света, както и конкретни примери в това отношение, но в Африка тя е твърде богата като сложност и особености. За да се отговори на въпроса дали са приложими конвенционалните теории, когато става дума за интеграцията на африканските регионални интеграционни общности (РИО), трябва да се разгледат постиженията на икономическата теория. Точно това придава изключителна актуалност на книгата на д-р Едуард Маринов от ИИИ при БАН „Международна търговия на африканските регионални интеграционни общности“ (издадена на английски език). Трябва да се отбележи, че неговото изследване е първото, проведено от български автор по тази проблематика през последните десетилетия.