Abstract: In the thirty years since the end of real socialism, Bulgaria has gone from having a rather radically ‘different’ tax system to adopting flat-rate taxation with marginal tax rates falling from figures as high as 40% to 10% for both the corporate and personal income tax. Crucially, the econometric forecasting models in use at the Bulgarian Ministry of Finance hinted at an increase in tax revenue compatible with the so-called ‘Laffer curve’. Similarly, many economists held the view that revenues should increase. However, reality fell short of those expectations based on forecasting models and rooted in mainstream economic theory. Thus, this paper asks whether there are better-performing forecasting models for personal and corporate income tax revenues in Bulgaria that are readily implementable and overperform the ones currently in use. After articulating a constructive critique of the current forecasting models, the paper offers readily implementable, transparent alternatives and proves their superiority.

Abstract: The COVID-19 pandemic has impacted economies worldwide, and it has been reflected in their stock markets, as well. The effect was evident in the Indian stock markets, yet the nature and level of this impact are not very clear. This paper examines the short- and long-term spillover in the volatility between coronavirus cases on the broader market index, Nifty 50, and the indices of selected sectors: information technology, healthcare, and pharmaceuticals. Data for the period from January 2020 to July 2022 has been analyzed. The Dynamic Conditional Correlation GARCH model was used for analyzing the volatility spillover of coronavirus cases on Nifty 50, Nifty IT, Nifty Healthcare, and Nifty Pharma. The results show that there has been a significant long-term volatility spillover of infections on the broader market index, Nifty 50. However, there is no long-term persistence of COVID-19 on the sectoral indices. Only Pharma and Healthcare have exhibited significant short-term persistence. All the indices were negatively correlated with case numbers. Even though the sectoral indices did not exhibit significant long-term volatility spillover, they were positively correlated with the broader market index, Nifty 50, which in turn showed the significant long-term persistence of COVID-19. The results of the study are useful to policymakers and investors to understand the level of market impact due to the pandemic.

Резюме: Едуард П. Лейзиър (1948-2020) – един от най-влиятелните съвременни икономисти в областта на приложната икономика на труда, е основоположник на икономиката на персонала, в която икономическият подход се прилага към човешките ресурси. В своите трудове той свързва традиционната икономика на труда с емпиричния анализ на поведението в организациите (предимно частните фирми) и трудовите пазари. Използвайки подход, който е в духа на Чикагската икономическа школа, Лейзиър революционизира представата за човешките ресурси и интегрира тази област на управлението в икономическия анализ. Извън своята научна кариера той е и влиятелен политически съветник. В статията е предложен кратък преглед на някои от основополагащите приноси на Лейзиър в икономическата теория, включващи задължителното пенсиониране, теорията на турнирите, структурата на стимулите и компенсационните схеми.

Резюме: Земеделието играе важна роля за продоволствената сигурност на всяка държава. Неговото модернизиране и осъвременяване чрез използването на технологични иновации са от съществено значение за превръщането му устойчив и конкурентоспособен сектор. Това обуславя и целта на изследването – да се изведат технологичните иновации в земеделието, които имат положително влияние върху продоволствената сигурност. В тази връзка е направен кратък преглед на литературата, засягаща технологичните иновации и продоволствената сигурност. Представени са и са анализирани резултатите от проведено през 2019 г. собствено анкетно проучване по темата. Използвани са данни от аграрните доклади на Министерството на земеделието и на Националния статистически институт за съответните години. Резултатите от изследването водят до извода, че прилагането на технологични иновации в земеделието повишава продоволствената му сигурност.

Abstract: The author’s primary goal is to present a number of features related to air transport – implemented by low-cost airlines and on the basis of an analysis of the current state of passenger air travel – and to outline some prospects for the development of aviation as a whole. To achieve such an objective, the advantages and deficiencies accompanying the transportation of passengers by low-cost airlines have been systematized. In accordance with these theoretical considerations, an analysis has been made of the current dimensions of this market segment’s development, based on the indicators that globally account for the market share of low-cost airlines in certain regions around the world, including Europe, as well as for the annual growth in demand for passenger air transport on a global level. On a national level, Sofia, Varna, and Burgas airports’ number of passenger movements have been monitored on a yearly basis, while the resort airports have monthly reports. In her conclusions, the author discovers a few prospects for development in air travel which are mainly associated with the symbiosis between transport alternatives and ecological transport solutions.

През 2022 г. издателството на БАН „Марин Дринов“ зарадва читателите с новата книга на Васил Цанов, Георги Шопов и Йордан Христосков „Минимални доходи на населението – развитие, съотношения, политики“. Структурата на монографията включва увод, пет глави, заключение, две приложения, списък с използваните съкращения, както и списъци на таблиците и на фигурите.

В увода подробно е аргументирана актуалността на изследваната проблематика. Представено е разбирането на авторите за минималните доходи. Те ги определят като „парични доходи с гарантирани от държавата минимални размери; имащи подчертано социални функции и предоставяни целево чрез системата за социална защита по линия на социалното осигуряване или социалното подпомагане; определящи долната граница на заплащането на труда; имащи регулярен характер и не са еднократни или епизодични; държавата пряко определя целите, условията за достъп, механизмите за формиране и равнищата на съответните доходи и управлява достъпа и предоставянето на тези защитени доходи“.