Статии

• Васил Цанов — Институт за икономически изследвания при БАН

  ПОЛИТИКАТА НА ДОХОДИТЕ ПРЕЗ 90-ТЕ ГОДИНИ: СЪСТОЯНИЕ, ЕФЕКТИ И ДЪЛГОСРОЧНА ПЕРСПЕКТИВА

  Резюме ▾ PDF

  В статията се идентифицират и изследват измеренията на кризата в доходите. Дълбочината и обхватът на тази криза се изразяват в значителен спад на реалните доходи, нарастване на диференциацията в заплащането, изоставане на минималните плащания от инфлацията, формиране на неблагоприятна структура на доходите и др. Икономическите и социалните ефекти са свързани със широка експанзия на бедността, понижаване на потреблението и спестяванията, демотивация на работната сила, слаба обвързаност на работната заплата с икономическите резултати, стимулиране на неформалната икономика и други. На тази основа се правят изводи и предложения за промяна в политиката на доходите с оглед решаването на натрупаните проблеми и предизвикателствата, свързани с присъединяването на България към ЕС.

• Илия Балабанов

  КОНТЕКСТ И ПОДХОД ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ПЕРСПЕКТИВНИТЕ ПАЗАРНИ НИШИ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

  Резюме ▾ PDF

  Изясняването на дългосрочните перспективи пред българската икономика е съществено условие за конкурентоспособното й развитие и интегриране в световните производствено-търговски мрежи. Освен предмет на широка професионална дискусия това трябва да е началото за разработката на Национална стратегия за обществено-икономическото развитие на България, което е първостепенен прерогатив на висшата държавна администрация. Целта на статията е да се включи задочно в дискусията, като евентуално провокира разгръщането й в по-голяма широта и комплексност. Изложените в нея съображения са базирани върху досегашни изследвания и резултати на автора.

• Янош Корнай — Харвардски университет

  ДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД “ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДНАТА ИКОНОМИКА”: САМООЦЕНКА НА АВТОРА

  Резюме ▾ PDF

  Изминаха десет години от публикуването на моята книга “Пътят към свободната икономика: трансформирането на социалистическа система – примерът на Унгария” (по-нататък наричана “Пътят”). Това беше първата книга в между- народната литература, която даде различни предложения за постсоциалистическия преход. Този доклад разглежда как авторът вижда книгата десет години по-късно. 3 Това не е ли изключително себично начинание? Една реклама за стара книга, която вече никой не купува? Не, съществуват добри етични и интелектуални причини за преоценка на книгата и аз се надявам, че мотивацията ще стане ясна в хода на дискусията. Обичайните показатели за успех в академичния свят, например брой цитирания, се опитват да измерят въздействието, което една работа е имала върху колегите на автор. В това отношение аз мога да бъда доволен. Няколко стотин цитирания бяха направени на тази книга, вкл. от учени, които не са съгласни с мои твърдения. Авторите са благодарни, ако тяхната работа се окаже спорна. Що се отнася до изследването, дискутирано тук, това не е достатъчен критерий за успех. Книгата предложи препоръки за политиката, което означава, че трябва да се постави много по-сериозен въпрос. Какво беше въздействието върху външния свят? Аз не съм метеоролог, който прави прогнози, докато климатът се развива по собствени правила. Когато написах книгата, можех да очаквам тя да има скромно въздействие върху общественото мнение и политическите десижънмейкъри и следователно да повлияе върху хода на събитията.

• Румен Веселинов — Великотърновски университет "Св. св.Кирил и Методий

  МЕТОДИ ЗА ПРОГНОЗИРАНЕ НА БИЗНЕС-ЦИКЪЛА

  Резюме ▾ PDF

  Основната цел на разработката е да се дефинира и приложи методика за прогнозирането на бизнес-цикъла и по-специално на водещия съставен индикатор. Тази методика обединява някои известни елементи в литературата с някои нови елементи на оценка и ранжиране на прогнозите, използване на цялата полезна информация от множество

• Иванка Съйкова — Университет за национално и световно стопанство

  ГРЕШКИ И ПРЕДНАМЕРЕНИ ЗАБЛУЖДЕНИЯ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СТАТИСТИЧЕСКАТА ИНФОРМАЦИЯ

  Резюме ▾ PDF

  В статията се акцентира върху три аспекта, разгледани през призмата на специфичните познавателни възможности на статистическите обобщени характеристики: мястото на статистическата информация в изследване на социалната практика и в научното познание; най-често срещаните неволни грешки при анализа, тълкуването и представянето на обобщените статистически характеристики; преднамерени заблуди от манипулации с данните, свързани с недобросъвестност и користни интереси. Основният проблем в случая е може ли и как да се защитават интересите на обществото от подобни грешки и преднамерени заблуди.

• Росица Рангелова — Институт за икономически изследвания при БАН

  МАЛКИТЕ ИКОНОМИКИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

  Резюме ▾ PDF

  Една забележима тенденция в периода след Втората световна война е увеличението на броя на страните в света. В края на войната в ООН са членували около 100 държави, а 50 години по-късно техният брой е почти два пъти по-голям. Много от тези страни са с население от 15 до 10 и по-малко милиона и така те могат да бъдат характеризирани като малки. Причина за увеличаване на броя на държавите в света веднага след Втората световна война беше процесът на деколонизация. В по-близко време нови държави възникват в резултат от дезинтеграцията на мултинационални страни (бившите СССР, Югославия, Чехословакия). Макар че раздробяването на мултиетническите държави е отчасти политически процес, то поражда и много икономически въпроси. Един от тях е дали тези малки страни могат да бъдат жизнеспособни като държавно устройство или, което е по-важно, като икономики. Основно опасение в случая е, че те няма да могат да участват ефективно в световната икономика. Ако такава страна не е конкуренто- способна на световните пазари, подобно разделяне ще води единствено до намаляване на доходите на човек от население не само в тях, но и в страните, от които са се отделили. Освен това може да има и други негативни външни влияния, като последствията им биха се поели най-вече от големите или средни по мащаб държави. Страховете обаче, че малките страни са по-малко икономически жизнеспособни и по-слабо пригодени за глобална конкуренция, са несъстоятелни. Растящата тенденция към раздробяване на мултинационалните държави е тласкана отчасти от икономически сили, което увеличава способността на малките страни да участват в глобалната икономика, и отчасти от ефектите на технологичните промени върху производството и националната култура. Тези две сили правят малките икономики по-жизнеспособни както като икономически единици, така и като общества, които поддържат и отглеждат етническата идентификация на техните граждани. Следователно раздробяването на мултинационалните държави не е винаги резултат от по-голямо напрежение между различните етнически групи или нарастващ провал на междуетническата

• Росица Рангелова — Институт за икономически изследвания при БАН

  МАЛКИТЕ ИКОНОМИКИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

  Резюме ▾ PDF

  Една забележима тенденция в периода след Втората световна война е увеличението на броя на страните в света. В края на войната в ООН са членували около 100 държави, а 50 години по-късно техният брой е почти два пъти по-голям. Много от тези страни са с население от 15 до 10 и по-малко милиона и така те могат да бъдат характеризирани като малки. Причина за увеличаване на броя на държавите в света веднага след Втората световна война беше процесът на деколонизация. В по-близко време нови държави възникват в резултат от дезинтеграцията на мултинационални страни (бившите СССР, Югославия, Чехословакия). Макар че раздробяването на мултиетническите държави е отчасти политически процес, то поражда и много икономически въпроси. Един от тях е дали тези малки страни могат да бъдат жизнеспособни като държавно устройство или, което е по-важно, като икономики. Основно опасение в случая е, че те няма да могат да участват ефективно в световната икономика. Ако такава страна не е конкурентоспособна на световните пазари, подобно разделяне ще води единствено до намаляване на доходите на човек от население не само в тях, но и в страните, от които са се отделили. Освен това може да има и други негативни външни влияния, като последствията им биха се поели най-вече от големите или средни по мащаб държави.