Ostrom’s polycentric model for the governance of social systems has been gaining popularity as an alternative approach to the low-carbon energy transition in recent years. This article considers its potential application to three issues in Bulgaria’s green energy transition: finding substitutes for coal-based electricity production in the Maritsa-East lignite complex, providing new employment opportunities for workers affected by the transition, and understanding the broader social impacts of moving away from the traditional hierarchic model in the energy sector. It is important to note that while polycentric organizing is intended to support low-carbon solutions, it could also serve the interests of coal energy actors, who may prioritize short-term gains over the long-term public interest. Overcoming inertia is a major challenge for adopting the polycentric principle as part of Bulgaria’s industrial policy, particularly in implementing decentralized low-carbon energy solutions.

As cornerstones of worldwide sustainable development, the circular economy and the circular carbon economy are profoundly interrelated. However, opinions differ on how to optimize the circular economy towards reducing carbon dioxide emissions. This article aims to investigate the different levels of readiness for the circular carbon economy within G20 member countries in the domain of economic efficiency. In that regard, a selection of circular carbon economy sub-indicators has been analysed. Through the use of secondary data, tendencies towards change in this variability were found. The degree of adoption of a circular carbon economy differs among the G20 economies. In terms of the various factors considered in the G20 member countries, the current analysis has determined that there continue to be substantial differences between the best performers and their enabling factors.

The development of information and communication technology (ICT) has significantly transformed the socio-economic structure of society, particularly in terms of income distribution. This study aims to analyse the impact of ICT development on income inequality across 34 provinces in Indonesia from 2012 to 2020, employing econometric methods based on panel data through a fixed effects model. Empirical findings reveal that ICT readiness and ICT skills tend to exacerbate income inequality, while ICT use and its quadratic form contribute to reducing it. These results suggest that although ICT infrastructure and skills are crucial, their uneven distribution and utilisation can widen income disparities. Consequently, this study highlights the importance of ensuring equitable access to ICT across Indonesia to mitigate economic inequality. The study's recommendations stress the pivotal role of the government in expanding ICT infrastructure, fostering a research and innovation climate conducive to digital transformation, and formulating policies that enhance ICT skills nationwide. These measures would improve digital literacy, upgrade workforce capabilities, and promote inclusive digital economic growth. Ultimately, comprehensive and equitable ICT development can play a critical role in reducing income inequality across Indonesia.

Земеделието е най-старият и традиционен отрасъл за България. То преминава през множество процеси, които формират и обясняват сегашното му състояние. В близкото минало силно влияние върху стопанствата и върху тяхното развитие оказва връщането на земята на собствениците. В България управлението на риска при производствените структури в селското стопанство е сравнително нова проблематика и има голям потенциал за развитие. Ето защо целта на изследването е да се оценят реалности, проблеми и възможности при управлението на риска в производствените структури на българското селско стопанство. Във връзка с това е направен PESTEL анализ, резултатите от който потвърждават хипотезата, че селското стопанство е високорисков сектор и някои рискове в него са динамични.

Цифровата трансформация променя дълбоко организациите, създавайки нови сравнителни предимства, но и налагайки нови подходи за управление и избор на стратегии. Голяма част от проучванията, засягащи цифровата трансформация на бизнеса, се фокусират върху възприемането на технологии, върху иновациите, създаването на стойност и динамичните способности на организациите. Малко изследван остава обаче въпросът за това кои са причините различните организации да подхождат по различен начин към цифровата трансформация. Във връзка с това тук са разгледани възможностите за извеждане на различни фактори, които имат влияние върху въвеждането на цифрови технологии. Установява се, че фактори като размер, интернационализация, разходи за научноизследователска и развойна дейност, преки чуждестранни инвестиции, оборот и разходи за възнаграждения имат очаквано въздействие върху внедряването на нови технологии в организацията и нейната цифрова трансформация – твърдение, подкрепено от организационните теории за ресурсно-базирания възглед, възгледа за организацията, основан на знанието, и рамката технология-организация-среда. Чрез примери от научната литература по темата е направено обобщение за това как изследването на взаимните отношения между тези фактори и цифровата трансформация на организацията може да допринесе за по-доброто разбиране на различните стратегии в тази област.

В днешно време земеделските производители се сблъскват с предизвикателствата на климатичните промени и с нарастващите разходи за производство, което изисква от тях да прилагат най-ефективните земеделски практики с цел постигане на устойчиво земеделие. Все повече от тях преосмислят традиционните методи за почвообработка и засилват вниманието и усилията си към въвеждането и разширяването на агроекологични практики. Интензивното земеделие води до негативни последици, което застрашава устойчивото развитие сектора. Затова е важно да се постави равен акцент върху повишаването на производителността на културите и върху използването на агроекологични практики. Изборът на подходяща практика, например безоранна система (no-till) или по-балансирания подход на лентовата обработка (strip-till), би оказал положително въздействие върху земеделието и върху околната среда. Целта на представеното изследване е да се проучи влиянието на агроекологичната практика, в частност – лентовата обработка на почвата, върху опазването на околната среда. Във връзка с това е направен преглед на литературата относно концепцията за технологията на лентовата обработка, анализирани са ефектите от нейното внедряване в селското стопанство и са оценени бъдещите перспективи на тази технология за опазване на околната среда.

Неотдавна Издателски комплекс – УНСС предостави на пазара интересното изследване на д-р Ралица Велева „Проактивни публични политика за намаляване на бедността“. Тази монография заслужава внимание най-вече поради все още наличния дефицит в България на комплексни анализи за разработването и прилагането на проактивни публични политика за намаляване на бедността.

Трудът на младата авторка разчупва традицията в българското социално пространство да се дискутира обширно и приоритетно „благосъстоянието“, а неговият антипод „бедността“ – само като съпътстващи щрихи и между другото. А тя нагло „присъства на трапезата“ на немалка част от населението, което изживява безропотно този вкоренен недостиг като собствена социална драма. Очевидно са нужни, първо, професионална идентификация на равнището и на тенденциите в бедността у нас, и второ, разработване и прилагане на надеждни радикални инструменти за нейното категорично смекчаване и ограничаване.