Т. 71 Бр. 3 (2026): Книжка 3/2026

Изследвана е цената на макроикономическата стабилност в страните от Централна и Източна Европа чрез сравнителен анализ и панелни оценки, базирани на балансиран панел от 11 държави за периода 1995–2024 г. Емпиричният подход е съобразен с реално наличната база данни, като опитите за фискална консолидация се измерват посредством подобрението на наблюдаваното бюджетно салдо, а не чрез структурни фискални индикатори, които отсъстват в използвания статистически масив. Получените резултати разкриват устойчиви различия между предпазливите, експанзивните и консолидационните фискални режими. Оценените панелни модели не подкрепят хипотезата за универсална краткосрочна цена на стабилизацията – в базовата спецификация подобрението на бюджетното салдо е положително, макар и само слабо статистически значимо, свързано с икономическия растеж. В същото време фискалната композиция на консолидацията се оказва определящ фактор – рестриктивната фискална политика, основана преобладаващо на увеличение на приходите, е отрицателно и статистически значимо свързана с растежа, докато фискалната корекция, базирана предимно на намаление на разходите, кореспондира с по-благоприятна макроикономическа динамика. България е разгледана като отделен казус (case study). Анализът показва, че по-ранното натрупване на фискални буфери е ограничило дълговата цена на стабилността, но не е елиминирало напълно напрежението между целите на макроикономическата стабилизация и динамиката на инвестиционната активност.

Представени са четири преоткрити ранни публикации на Георги Петров (1929–2026) във в. „Родопски устрем“ от септември 1964 г., посветени на българската стопанска реформа. В тях се разглеждат децентрализацията на стопанското управление, самостоятелността на предприятията, ролята на печалбата и рентабилността, кредитът и материалната заинтересованост. Текстовете свидетелстват за ранно и радикално търсене на пазарни механизми в рамките на социалистическата икономика. Тяхното преоткриване и публикуване допълва историята на българските стопански реформи от 60-те години на 20 век и позволява по-точно да се оцени мястото на Георги Петров в реформаторските дебати от този период.

Разгледани са бариерите пред външната търговия на България от началото на прехода към пазарна икономика до 2024 г. с три традиционни за страната стоки: млечни продукти (сирене и извара), пшеница и тютюн. Основната теза е, че след 1990 г. определящи за търговското представяне на тези сектори са не толкова митническите ограничения, колкото вътрешно обусловените структурни дефицити, разходите за адаптиране към изискванията на ЕС, ограниченията в транспортната, складовата и пристанищната инфраструктура и концентрацията на външни пазари. Анализът съчетава историко-институционален подход, който поставя в общ аналитичен модел три различни типа стоки и показва, че при отслабване на формалните бариери на преден план излизат различни комбинации от структурни, нетарифни, логистични и геополитически ограничения. Изведени са три различни траектории на развитие: при млечните продукти на примера на сиренето и на изварата основната бариера остава слабата суровинна база и трудната стандартизация; при износа на пшеница водещи фактори са ценовите колебания и зависимостта от логистиката, докато нетарифните бариери са относително по-ниски; при тютюна решаващи са регулаторните промени и геополитическият риск при силно концентрирани дестинации. Така историческата перспектива показва не единен модел на външнотърговската ориентация на традиционни селскостопански отрасли, а три различни режима на търговска адаптация, които трябва да се отчитат при провеждането на аграрна политика.

Представени са обобщено научните приноси и политическата дейност на Уолт У. Ростоу (1916–2003) чрез исторически интерпретативен подход. В центъра на изложението е теорията на Ростоу за стадиите на икономическия растеж като алтернатива на марксистките интерпретации на развитието и като част от по-широкия теоретичен дебат в следвоенната икономика на развитието. Подчертани са връзките между теорията за стадиите, антикомунистическия светоглед и участието на Ростоу в американската политика за развитие. Същевременно препоръчваният от него в качеството му на съветник по националната сигурност подход във Виетнам е разграничен от приложението на теоретичния му анализ. В ретроспекция отделни елементи от теорията остават полезни за тълкуването на постсоциалистическите трансформации и пътя на развитие на Китай, но линейният характер на модела и допускането за самоподдържащ се растеж намаляват обяснителната му сила.

Разгледано е устойчивото банкиране като проявление на концепцията за устойчиво развитие в съвременната финансова система. В изследването то се интерпретира като процес на институционална адаптация, обусловен от взаимодействието между регулаторен натиск, икономически стимули и променящи се обществени очаквания. На основата на концепцията за тройния баланс, теорията на заинтересованите страни и институционалната теория е изградена интегрирана аналитична рамка за интерпретация на устойчивото банкиране. Защитава се тезата, че устойчивото банкиране представлява преди всичко процес на институционална адаптация към регулаторната и икономическата среда, а не напълно завършен и универсално приложим модел на трансформация на финансовата система.

Специално внимание е отделено на ролята на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като институционален механизъм за прилагане на политиките за устойчиво финансиране в Европейския съюз. Анализът показва, че устойчивото банкиране постепенно се утвърждава като структурен елемент на съвременния банков модел, но същевременно разкрива противоречия, свързани с баланса между устойчивост, финансова ефективност и конкурентоспособност. В българския контекст се установява тенденция към интегриране на устойчиви практики, но процесът остава силно зависим от външен институционален натиск, което създава риск от формално прилагане на ESG политики.

Основният принос на изследването се състои в обвързването на теоретичните модели с анализа на ЕИБ и българския банков сектор, като се аргументира, че устойчивото банкиране трябва да се разглежда като динамичен и нееднозначен процес, чиято ефективност зависи от институционалната среда и от степента на реална интеграция на ESG принципите.

The global volume of e-commerce has been steadily increasing, prompting retailers to adopt online sales channels alongside traditional physical stores. A similar trend is observed in the adoption of artificial intelligence in retail, where AI is becoming a key prerequisite for market competitiveness. E-commerce encompasses multiple dimensions, and the present study focuses on one increasingly relevant area: voice commerce. The paper aims to examine the use of artificial intelligence in voice commerce through an online consumer survey and in-depth interviews with industry practitioners. The findings provide insights into consumer attitudes, perceived benefits, barriers to adoption, and the practical implications of AI-based voice commerce for improving customer experience and enhancing market competitiveness.

На 12 август 2026 г. се навършиха 100 години от рождението на Стоян Георгиев Ризов (1926-2002), дългогодишен редактор и отговорен секретар на сп. „Икономическа мисъл“, учен и една от ключовите личности, оформяли облика на списанието.